Знаеш ли какво е гравитация! Written on March 28, 2008, by Angel Kafazov.
Странно е как сме научени да приемаме някои неща за даденост и да мислим че ги разбираме. Едно от тях е гравитацията. Съвременната наука няма обяснение за това явление. В училище ни казват че гравитацията е силата която ни държи на земята, казват ни за гравитационната константа, как се изменя в различните места на вселената и как може да обясни с ограничена точност движението на небесните обекти. Факт е обаче че същността на тази сила е истинска загадка, поне според официалната позиция на мейнстрийм науката и учебниците в училище.
Въпреки цялата неяснота, науката чувства голяма доза неудобство когато няма позиция, която да даде логично обяснение на всеки природен феномен. И въпреки че произхода и същността на гравитацията не е ясна, науката казва че това е силата която ни дърпа надолу и намалява до достигането на ядрото на земята. Според науката, гравитацията се определя от масата на дадено тяло. Стъпвайки върху тези предположения, учените базират всички свои теории и закони върху една догадка и създават модел на света, който е непълен и неясен. Например планетата Меркурий има по-силна гравитация от очакваното и учените предполагат, че това е резултат от металното ядро, което заема повече от половината вътрешност на планетата. Различните орбити на планетите и техните спътници също не са напълно ясни. Ако дадена планета излезе от орбита то тя ще се разпадне, което означава че постоянната орбита е нещо като място за паркиране, което е свободно на точно определено разстояние от слънцето.
Друг интересен факт е че земята е била доста по-малка отколкото е в момента и гравитационното и поле е било много по-слабо. Доказателство за това са останките от динозавърски скелети, които са били доста големи животни. Толкова големи, че размерите им са били с пъти по-големи от тези на сегашните животни. Същото важи и за дървета и останали растения от времето на динозаврите, които също са били огромни. Изобщо целият живот на планетата преди милиони години е имал размери в невероятни пропорции, които са невъзможни в сегашно време.
Например ако Тиранозавърът живееше в момента животното ще изпитва огромна болка само додато се изправи, да не говорим за ходене или бягане. Това се дължи на костната му структура, която въпреки силата си не би могла да носи огромната маса. И въпреки това знаем че Тиранозавърът е бягал с около 40-70 км/ч. Това подсказва че земната гравитация е била много по-слаба отколкото е в момента и това е позволявало формите на живот да имат много по-големи размери.
Друг интересен факт е че земята неуспоримо расте. Повечето учените не го признават, но земята всъщност расте. Клипчето по-горе ясно показва как. Нямало е океани и това обяснява защо останки от динозаврите се намират по цялата земя включително и на полюсите.
И какво исках да кажа всъщност 
Ами да гравитацията. Гравитацията не е това което си мислим. Случайно попаднах на презентацията на Stan Deyo (по-горе), където той обяснява какво е гравитация и как може да се създаде антигравитационно поле, как НЛО се придвижват във време и пространство и още много интересни неща. Силно препоръчвам на всеки да гледа тази презентация. Това не е някой луд учен а сериозен човек работил за американската армия, където антигравитацията отдавна е усъвършенствана.
След като видях цялата презентация бях като хипнотизиран. Оказа се че гравитацията е разликата между две срещуположни сили, едната в посока към земното ядро, а другата навън. Гравитацията не се определя изцяло от масата на един обект, а и от неговото въртене. Гравитацията не е постоянно положителна в цялата слънчева система, има места където е положителна, а на други е отрицателна. Планетарните орбити са точно определени от силите които образуват гравитацията и се намират на разстояния където има интерференция на вълните енергия, които слънцето излъчва при въртене и които връщайки се обратно към към него се наслагват с другите вълни и по този начин образуват земните орбити. Гравитацията не е нула в земното ядро, а във външният слой на кората.
Мислейки по всички тези въпроси имам свои предположения. Например разширяването на земята лесно може да се обясни, ако приемем че земята е куха. Знам че звучи скандално, но съм убеден че това наистина е така. Земята има ядро, но между него и повърхността му има празно пространство. То се получава от отрицателната гравитация под във вътрешните слоеве на земната кора, която би избутава повечето материя навън, както прави и с всичко останало намиращо се на повърхността но в обратна посока. Земното ядро е вероятно нажежена топка желязо, което се върти изключително бързо и черпи от остатъчната енергия на интефериращите вълни, които образуват орбитата на земята около слънцето. Stan Deyo много добре показва как става това, като симулира ефекта в бутилка Кока Кола образувайки малки орбити около центъра с помощта на звук. Понеже звукът също е вълна, той се държи по абсолютно същият начин.
Read more from the science category. If you would like to leave a comment, click here: 50 Comments. or stay up to date with this post via RSS
Social Bookmark :
Technorati,
Digg,
de.licio.us,
Yahoo,
Blinkbits,
Blogmarks,
Google,
Magnolia.
Leave a Comment
If you would like to make a comment, please fill out the form below.
Какво е гравитацията ли ?
Ами аз емем една теория. Първо ще започна с пример
” когато се стреля с карабина над равна водна повърхност , куршума се отклонава по-бързо към водата поради факта , че колкото по-близко е до водата толко по-голяма е концентрацията на водните пари и следователно съпротивлението. Триенето от страната на водата е по-голямо и следователно тази част на куршума се забавя , поради това и той се отклонява към водата ”
Та на теорията ми , базирана на допускането , че тежките обекти изкривяват времето и пространството около себе си , не вследствие на гравитацията , а че гравитацията е следствие на това изкривяване.
Колкото е по-тежък ( и плътен ) даден обект , толко повече времеви и пространствени снопове засмуква към себе си и ги изкривява. Така колкото по-близо сме до тялото , толко повече се увеличава плътността на времето и пространството. Втори обект попаднал в “гравитационното” поле на първия подобно на куршума над водна повърхност изпитва времево и пространсвено съпротивление и се доближава към обекта оказващ “гравитационно” привличане. Това е общовалидно за всички обекти , защото всеки обект оказва привличане на околните обекти , само че с различна сила. Естественно много чувствителна от разстоянието между двата обекта. ( радиуса на 6та степен). И от масата му.
Колкото до причината за изкривяването на времето и пространството от тежките обекти , ще си изкажа мнението по-късно защото засега малко хора приемат теорията за торсионните полета.
Здравей, и аз не знам какво е гравитация, но понеже съм “прос инжинер” имам някой мисли на тази тема. Скоро по “National Geographic Chanel” имаше поредица филми за Космоса. Та там обесняват гравитацията по някакви си техни приумици, които на мен ми се струват твърде …… неясни е меко казано. Взеха едно парче плат и го опънаха. После пуснаха едно тежко топче и то естествено изкриви плата като фуния. После пуснаха второ топче и то се търкулна във фунията от плат до първото – И това според тях е гравитацията / може би/ – С други думи голямата маса изкривява време-пространствения континиум както го наричат и това изкривяване води до гравитационно привличане. Хобаво ама аз нещо не ми се връзва това – защо?
Ако платът е много опънат до толкова, че да не се огъне под тежеста на първото топче и остане идеално гладък …… второто няма да се търкулне към първото, а ще си остане на място. Това осначава ли че между тях няма гравитация????
Ако срещу първото топче вертикално отгоре има друго топче със същата или по голяма маса, което да държи първото топче във “въздуха” така, че да не огъва време-пространството, съседните тела на топчето, което е на равнината дали няма да изпитват гравитацията му????
Там казват,че колкото е по голяма масата толкова по голяма е гравитацията и ако няма маса би трябвало да няма гравитация ??? А дали черните дупки не са един атом с много голям атомен номер – непознат елемент и голяма гравитация дължаща се на атомни връзни някакви ??? Кой да ти каже?
Да, знам какво е гравитация. Това е сила, създадена от сумата на импулсни удари на етерни частици, движещи се в космическото пространство. С други думи гравитацията е сила на налягане, осъществявано от Брауново движение на различни по маса и скорост етерни частици.
Гравитацията е свойство на рядката материя (наричана още космос или неправилно вакуум), а не на плътната материя (известна като планети, звезди, астероиди, дори атоми).
Във Вселената не съществуват сили на привличане, а само на отблъскване. Така например планетите нито привличат, нито отблъскват Слънцето. Слънцето от своя страна не привлича планетите, а ги отблъсква и задвижва с мощното си магнитно поле.
Привличането се осъществява от външно налягане върху планета и Слънце, което е по-голямо от вътрешното между тях.
И така, гравитационното движение, както всяко друго движение, се осъществява от равновесието или разликата между две сили на отблъскване.
Например земната гравитация се осъществява от налягане на електрони. Земята плува в океан от електрони, които се сблъскват със земната материя и се отразяват с абсолютно еластични импулси. Сумата от тези импулси създава налягане. То образува сферичната форма на Земята и създава гравитацията. Скоростта на движение на електроните е от порядъка на I космическа скорост – около 8 км/сек.
Слънчевата гравитация се създава от други видове частици, тя е двукомпонентна. Едната компонента се движи със скорост от порядъка на 435 км/ сек, а втората – със светлинна скорост.
Може още много да се каже, но който се интересува от повече подробности, да потърси моята книга “Теория на всемирната гравитация”. Тя може да се намери само в книжарници Хеликон и Пингвин.
А “изкривяване на пространството” е една безсмислица, разпространена из учебниците от Теорията на относителността. Айнщайн не признава никакви механични свойства на етерното пространство, за него то е почти пълен вакуум, то е нищо. В същото време му приписва свойството “изкривяване”, което означава “изкривяване на нищото”.
Законът за Всемирното притегляне на Нютон е валиден само за земни условия и е невалиден за всяко друго място извън Земята. Гравитационна константа не съществува, защото гравитацията зависи освен от масите на телата, така и от магнитното поле на планетата-майка. А магнитното поле ня всяко небесно тяло е различно.
От тук може да се докаже, че и формулата на Айнщайн за гравитацията, която включва Нютоновия коефициент за земна гравитация е напълно погрешна.
Аз успях да изведа закона за гравитация, действуващ в Слънчевата система. Масата на една планета от Слънчевата система е равна на произведението от квадрата на радиуса на планетата r, умножена по разстоянието и` до Слънцето R. Има един корекционен коефициент, който изравнява дименсиите, но в този случай е приблизително равен на едно в система СИ. Законът е:
m=R*r*r
Вярно е твърдението, че Земята е куха черупка и вътре има свръхплътно ядро. Това скоро ще се разбере от всички.
Благодаря на всички коментирали по тази статия. Наистина е много приятна изненада за мен, че има хора, които са я прочели, замислили са се и са написали лично мнение. Това ме радва наистина много.
Аз самият не съм убеден, че теорията ми по-горе е правилна. Но пък може и да е. Както става ясно и от другите коментари, конвенционалната теория е най-вероятно много грешна и истината ще се намери от хора с отворен ум за нови неща.
Мисля,че концепцията на Айнщайн за гравитацията е апотеоз на човешкия интелект.Дори великият Нютон не е посмял да изкаже хипотеза за същността на гравитацията.Единствено геният от Улм съумява да разгадае тази най-странна от всички природни сили.Изкривяване на пространствено-времевия контиуум-в това с уховато наглед твърдение е скрита гигантската мощ на неговия ум. По правило всяко тяло във Вселената се движи по права линия ако пространството около него е Евклидово т.е. еднородно във всички посоки.Но присъствието на материя нарушава гладката тъкан на пространството, като го закривява около себе си.Този процес се онагледява с опънатия гумен лист и сложеното върху него тежко топче.Трудността идва от това,че няма как да се унагледи изкривяването на тримерното пространство . Може би за това този опит не изглежда убедителен за някои хора.Ще ми се да попитам г-н Бойчев,как може още да вярва в съществуването на етера?Бих могъл доста да поспоряс него, ако има желание, разбира се.Засега само ще кажа, че гравитационната константа е изведена не от Нютон, а от Кавендиш
Бих посъветвал г-н Василев първо да прочете моята книга, преди да повтаря заучени фрази от остарели учебници. Доказателства за съществуване на етер има колкото искаш, стига да ги търсиш.
Съгласен съм, че Айнщайн е гений, но без да слагам към заслугите му Теорията на относителността. Въпреки, че още не е официално отречена, тя никога не е била официално призната и като цяло е сбъркана теория. Така ще остане към архивите на ХХ век. Да оставим настрана фактът, че тя не обяснява гравитацията. Единственото съществено нещо от двете теории на относителността, което ще остане в бъдещите учебници е формулата E=mc2, която може да се изкаже така: материята е сгъстена светлина или светлината е разредена материя.
Досега във физиката няма друга теория, освен моята, която да обяснява механизма на гравитацията. Не съм първият, който е писал подобна теория. Подобни или близки възгледи са имали Рене Декарт, Хенрих Херц, Робърт Хук, Лесаж, Ойлер и Ломоносов. Моята теория е най-близо до теорията на Лесаж, но представлява доразвиване на силата на отблъскване, която намалява обратно пропорционално на разстоянието. Аз обяснявам как взаимодействуват материално тяло и етерно поле, че няма разлика между гравитационна и инерционна маса, всичко е въпрос на относителна гледна точка.
Така наречният принцип на еквивалентност на Айнщайн е израз на невежество и липса на теоретична обосновка на процесите на гравитация.
Колкото до гравитационна константа, такава не съществува. Аз го наричам гравитационен коефициент и той за първи път е измерен от Буние. Постановката на Кавендиш е погрешна, защото почива върху хипотезата за привличане на телата, а такова няма. Гравитационният коефициент следва да се измерва във вертикално направление, защото етерният поток действува вертикално. Постановката на Кавендиш измерва хоризонтални сили, които имат отношение към земното магнитно поле, а не към гравитационните сили.
Ще дам един пример: Слънцето има гравитационна връзка със Земята, а Земята – с Луната. Обаче, между Луната и Слънцето практически няма гравитационна връзка, иначе Луната би се откъснала от Земята.
Г-н Бойчев,за съжаление не съм чел книгата ви,но при първа възможност ще го направя.Вашата теория е доста сходна с тази на Гей Льосаж,която гласи,че две тела се привличат взаимно от ударите на етерни частици,тъй като вътрешните им страни се екранират взаимно и в пространството между тях налягането е по-слабо,вследствие на което възниква сила,която бута телата едно към друго.Обяснете обаче,защо гравитацията не може да се екранира по никакъв начин,защото в противен случай може да се създаде вечен двигател,представляващ масивен маховик,половината на който е под гравитационен екран. Тази част от него ще загуби теглото си,маховикът ще се разбалансира и ще се върти вечно.Но,идеята за перпетуум мобиле противоречи на закона за съхранение на енергията,ерго теорията на Льосаж е несъстоятелна. Как бихте обяснили знаменитите опити на Майкелсон и Морли,които безуспешно са търсили доказателство за съществуването на етера.От първия опит на Майкелсон през 1881г.до 1927г.са правени огромен брой други опити,но неизменно с отрицателен резултат.Вие твърдите,че земната гравитация представлява сумарния натиск на етерните електрони,в чиито океан са потопени небесните тела.Това означава,че повърхностната гравитация на всички планети от Слънчевата с-ма ще е еднаква,защото върху всяка единица площ ще се упражнява едно и също налягане,защото етерът е изотропен.Защо на Луната силата на тежеста е около 6 пъти по-малка? Как ще обясните приливнитте ефекти.На какво се дължи Айнщайновото червено отместване на спектралните линии на светлината,излъчена от тела с много интензивна повърхностна гравитация,като бели джуджета и неутронни звезди? Защо светлинните лъчи се отклоняват,когато обхождат някое масивно тяло-т.н гравитационна леща? Как ще обясните черните дупки? Ще се радвам,да чуя мнението ви по тези въпроси.
Отношението на обема на атоми и молекули към обема на материята, която считаме за твърда, е от порядък на 1/10 000. Затова етерният поток има висока проникваща способност и не може да се екранира по никакъв начин. Освен това има етерни частици, които се движат със светлинна скорост и преминават свободно през земната черупка, но се отразяват от земното ядро. Други етерни частици, като електроните, проникват до около 4 километра в дълбочина и практически се отразяват от повърхността. Те създават приливи и отливи. Този въпрос е разгледан в моята книга, както въпросът за кометните опашки, за Тунгуския метеорит. Кометните опашки не се дължат на слънчев вятър, това обяснение е наивно и смешно.
Аз съм разглеждал въпроса за създаване на етерен “вечен двигател”, но именно екранирането не може да се постигне и ако се създаде подобно устройство, то ще има незначителна мощност. Тук не става въпрос за създаване на енергия от нищо, а за използуване енергията на етерните потоци подобно на водни и вятърни двигатели.
Повърхностната гравитация е различна, защото всяко небесно тяло има различна плътност и различно гравитационно ниво. На системата Земя Луна гравитацията се осъществява повърхностно от електрони. За системата Слънце планети гравитацията се осъществява от два вида частици с много по-висока проникваща способност от електрона и различна скорост. Гравитацията между Слънце и Немезида се осъществява от друг вид частици, а връзката на Немезида със Сириус е на още по-високо ниво и т.н. Общо нивата във Вселената според мен са 6.
Преди няколко години в пресата беше съобщено за интересно откритие на българина Иван Манов и американеца Ричард Милс от Института в Питсбърг, Флорида. Извършен бил експеримент с кохерентна светлина от хелиево-неонов лазер, поставен върху неподвижен статив в направление изток-запад. В продължение на 24 часа светлинния лъч описал елипса върху екран. Лазерът и екранът са неподвижни спрямо Земята. Този опит напълно опровергава опитите на Майкелсон-Морли и доказва наличие на слънчев вятър, но за едно цяло денонощие. Описаната елипса се дължи на наклона на земната ос. Ако нямаше наклон, щеше да се получи отсечка.
Най-важното доказателство за верността на моята теория е практическо измерване. Може да се докаже теоретично, че ако гравитацията се дължи на етерно налягане, то едно тяло като плътен цилиндър например, ще тежи различно в изправено и в легнало положение.
Извърших серия от опити с електронна аналитична везна с точност до 0.0001 грама и доказах, че едно плътно несферично тяло тежи различно в изправено и в легнало положение. От тук следва, че теглото на едно тяло зависи от формата му. Следва още, че законът на Галилей за свободно падане на телата е грешен, приблизителен и неточен.
Масата на нашето Слънце е неправилно определена. Не мога да докажа или изчисля точно колко е масата му, но по околни данни от изказвания на Учителя Петър Дънов мога да предположа, че е от порядъка на 2.10 на 34 степен или 10 000 пъти по-голяма. Съответно плътността му е по-висока. То представлява твърдо тяло с диаметър 800 000 км и има газова обвивка. Когато една звезда по някаква причина изхвърли газовата си обвивка, се превръща т.н. неутронна звезда или черна дупка, в зависимост от плътността и масата си. Например централната звезда на нашата Галактика е сто милиона пъти по-тежка от Слънцето. Тя излъчва енергия с много висока честота, която се преобразува от всички останали слънца в по-ниска честота. На нашето Слънце не се извършва термоядрен синтез, това са фантазии и литературни съчинения. Както Луната свети с отразена светлина, така и Слънцето отразява светлината на едно друго тъмно за нашите очи слънце, наречено Немезида.
Светлината не се привлича от масивно тяло, а просто се пречупва, преминавайки през по-плътна етерна среда.
@Пенчо Бойчев, съгласен съм със много неща които казваш.
Първо за кометите. Има един много як филм в Гугъл Видео, май се казваше The Electric Universe. Там казват, че опашката на кометите всъщност е plasma discharge понеже те променят разстоянието от слънцето. Понеже вакуумът в космоса не е никакъв вакуум, а е пълен с електрически заредени частици, движението на ел. заредени тела в слънчевата система може да ги кара да отдават от заряда или да реагират с други тела. Пичовете които са го правили твърдят че точно по този начин преди хиляди години Земята, Марс и Венера са взаимодействали помеждуси (плазмен разряд), което е отразено в митологията на всички земни култури. Незнам дали е наистина така, но цялата им теория се опира на факта че космосът е ел. зареден, което ако е наистина така изобщо не е трудно човек да си представи как например едно тяло се отделя от траекторията си и започва да реагира с другите планети.
За експеримента на майкълсън и мурли също съм съгласен. Сашо Сълков много добре го о опровергал в книгатаси “Теория на абсолютността”, препърочвам я на всички. Поредният правилно направен експеримент с грешен извод. Оттам и теорията на Айщайн е грешна, въпреки че аз лично смятам че E=MC2 е донякъде вярно, в смъсъл че енергия и маса са едно и също нещо, та дори и не в това отношение. Също нямам много доверие на извода на Айнщайн, че ако се движиш със скорост по-висока от тази на светлината ще пътуваш във времето, което обаче не искам да обсъждам, защото времето е нещо които изобщо не разбираме, а според мен дори не е линейни, нито фундаментално за съществуването на вселената.
Сигурен ли си че в центъра на нашата галактика има звезда, не беше ли черна дупка?
Черна дупка и звезда е едно и също нещо. Черната дупка излъчва в рентгенов спектър, а това което наричаме звезди, излъчва във видимия спектър. В центъра на Галактиката се намира звездата или черна дупка, наречена Алфиола. Тя представлява команден център на Галактиката, с най-висшият разум, който я управлява.
гравитация-притегляне.Общо свойство на всички тела да се привличат взаимно.Слънцето притегля планетите с гравитационни сили.Затова планетите не се разпръскват в Космоса,а обикалят по орбити около Слънцето.
Браво Милена.
Писателят Айзък Азимов предлага една много елегантна космогонична хипотеза,която накратко се заключава в следното: всички звезди от спектр.клас О ще колапсират в черни дупки.Свръхмасивните черни дупки,които се намират в центровете на галактиките рано или късно ще погълнат всички звезди.Неутронните звезди в своето движение през пространството ще трупат маса от междузвезден прах и газ,докато нарастващата им гравитация разруши съпротивителните сили на неутрониума,от който са изградени и колабират също в черни дупки.Аналогични процеси ще текат и с антивеществото,за което се предполага,че изгражда другата половина от Вселената.Така в едно невъобразимо далечно бъдеще във Вселената ще има само черни дупки и античерни дупки.И тъй тези обекти създават изключително голяма кривина на на пространството,неминуемо ще се стигне до сливане на всички черни дупки в една свръхмасивна черна дупка.По същия начин цялата антиматерия ще се концентрира в подобна свръхмасивна античерна дупка .Тези два обекта ще съдържат масата и пространството на цялата Вселена.Неизбежното им сливане ще доведе до взаимна анихилация,огромна експлозия,която не е нищо друго,а Големият взрив.Тази хипотеза дава отговор на фундаменталните въпроси: кое е причинило Големия взрив и какво е имало преди него.
Г-н Бойчев,вие твърдите,че повърхностната гравитация на разл. неб. тела , варира заради различна плътност. Това означава,че гравитацията е функция на плътността,ерго,няма нищо общо с “етера”. Обяснете ,какво според вас представлява т.нар.Немезида,къде се намира? От 1971г.небето се сканира с рентгенови телескопи и бяха открити много пулсари т.е. неутронни звезди,но не съм чул да е била открита звезда в непоср. близост до Сл. с-ма,емитираща рентгенови лъчи . Любопитно ми е ,как точно става преобразуването на твърдата рентгенова радиация във видими лъчи,чрез отражение от Слънцето?Според мен,то трябва първо да погълне тази радиация,след което да я преизлъчи,вече доста омекотена.Обяснете,как една звезда може да изхвърли газовата си обвивка и защо след това тя се превръща в неутронна звезда или черна дупка?Според вас звездите са твърди тела и газовата им обвивка представлява нищожна част от масата им.
Асоциативни модели по “гравитация”
В много области на познанието се използва методът на подобието. Подобието може да помогне и за да си обясним какво представлява гравитацията.
Нека да хвърлим поглед върху едно широко известно явление: на всеки крайбрежен жител и крайбрежен Шерлок Холмс е известно, че морето изхвърля плаващите предмети на брега. Без никакви усилия, а само използвайки аналогия и цитати, всеки би могъл да състави “съвременен” модел на явлението. Той би гласил примерно следното: (Крайбрежната) гравитация е естествено явление, при което две тела (брегът и плаващото тяло) с дадена маса се привличат взаимно. Предполагаемото конвенционално обяснение на явлението би изглеждало така: (Крайбрежното) времепространство се изкривява от материята и свободно (плаващите) тела се движат по частично прави пътища в изкривеното (крайбрежно) времепространство. Звучи твърде познато, защото е цитат от http://bg.wikipedia.org/ wiki/Гравитация. Но вярно ли е ? Тук имаме две възможности: да спрем, преизпълнени с бяла завист към тези поданици на царя от известната приказка, които виждат в тази класика изчерпателно обяснение на явлението, или да стъпим на твърда почва и да огледаме простия механизъм, който ни показва природата.
Забелязва се, че физическите участници в разглеждания процес не са само двете тела, притежаващи маси, а също и вълни, притежаващи енергия, получена отвън. Вижда се механизмът на взаимодействие, който се състои от следните етапи: 1. вълна, която притежава енергия, настига тялото и осъществява контакт с него; 2. вълната отдава част от енергията си на тялото, като го тласка в посоката, в която тя се движи; 3. вълната преминава напред с остатъка от енергията си. Процесът не може да съществува, ако някой от трите основни физически участници липсва. Не е изследван или наблюдаван подобен физически механизъм с друга последователност на въздействията, нито подобен, но обратен механизъм, нито подобен механизъм с участие на нещо друго. Не е наблюдаван в природата друг начин за механично въздейства върху тела от разстояние освен с тласкащото действие на вълни, но той е достатъчен. Слънчевият вятър е друг пример за същия вид тласкащо въздействие.
Видима е принципно енергетиката на явлението, която е напълно пренебрегната в класическото обяснение, цитирано по-горе. Ако си представим, че някъде в областта на действие на крайбрежната гравитация внезапно се появи ново тяло (някой хвърли топка във вълните), крайбрежната гравитация мигновено започва да действа върху това тяло, т.е. проблемът за мигновеното действие на гравитацията се решава. Действието на механизма на този тип взаимодействие е толкова ясно, че да бъде разбрано даже не е необходим човешки мозък. Шимпанзетата разбират действието на системата камък-орех-камък и я прилагат на практика.
Вижда се, че представата за привличане между тела е само илюзия. Никой не е описал действието на механизъм за привличане между тела, защото такъв няма, а и не е нужен, тъй като има очевиден и прост начин природата да направи всичко, което ни изглежда като “привличане”. Даже и да изглежда, че едно тяло спонтанно се привлича от друго, това става само защото първото е тласкано към второто. В природата като механично въздействие върху тела от разстояние може да има само тласкане и оттласкване. Очевидно в текстове за гравитацията трябва да заграждаме в кавички думата “привличане”. Това подсказва защо Айнщайн не е признавал привличането.
Има и други подобни модели, но нека се спрем на следния показателен асоциативен модел : билярдът. Едва ли някой може да твърди, че в билярдната игра участват само топки, които се привличат и се удрят една с друга по причина на своите маси или поради огъване на времебилярдното сукно. Даже и да не виждаме този, който обикаля около масата и нанася удари със стик, неизбежно е да приемем, че той е там и без него не може.
А какво е това, което не виждаме, но без което не може при великия космически билярд ? Какви са физическите му характеристики, за да не можем да го засечем. Отговорът не е труден.
Но да използваме това, че сме на морския бряг и да се огледаме и за други интересни явления. Ако застанем на брега на спокоен плаж, виждаме, че вълните на прибоя периодично качват водни маси върху наклонената плоскост на пясъчната ивица. След всяка вълна водата се оттегля обратно, създавайки обратно придънно течение към морето. Тогава ще забележим на пясъчното дъно малки дюни, на разстояние около 10-15 сантиметра, високи около 2 сантиметра, които течението на водата не заличава, а напротив – поддържа. Лесно е да се досетим, че се получават вълни с дължина 10-15 сантиметра на границата вода-пясък в придънния слой вода, които, като всички вълни, се стремят да се пречупват към по-плътната среда – пясъка и му оказват механично въздействие, което го набраздява. Явлението представлява преобразуване в по-висока честота, доколкото захранващата енергия идва с честотата на вълните на прибоя. На границата на водата с въздуха вълните на прибоя имат много по-ниска честота, определяна от съответните резонансни условия. Подобна честота можем да забележим и на пясъка – пясъчните дюни на границата въздух – пясък.
Ако вселената има крайни размери, тогава на нейната вътрешна гранична повърхност ще възникват вълни със съответна на размерите на вселената дължина. В съответствие с размерите на вселената, това са електромагнитни вълни с огромна дължина, които се отразяват вътрешно многократно от границата на вселената, прекосяват вселената, стигат до срещуположната граница и обратно. Те не могат да бъдат засечени, защото размерите на нашите антени са нищожни спрямо тяхната дължина и по тази причина в тях не може да се появи градиент на електрически потенциал от това електромагнитно излъчване, колкото и мощно да е то. По тази причина те се акумулират в пространството. Но енергията на тези вълни оказва тласкащо въздействие върху телата, подобно на слънчевия вятър, което поддържа орбитите на небесните тела когато те се засенчват от тях взаимно поради близкото си взаимно разположение. В открития космос въздействието от всички страни е еднакво и няма гравитация.
Относно Вашата статия за гравитацията имам следния коментар: Съгласен съм с Вас, че е естествено да се изпитва неудобство, когато се представят за “наука” неща, които никой никога не е наблюдавал, например измислицата “изкривяване на пространствовремето”. Единственият ефект, който подобни твърдения постигат според мене е всяване на чувство за малоценност у добросъвестния читател.
Вместо “майнстриим” науката напълно коректно е да се каже “конвенционалната” наука, макар да се има предвид “широкоприетата”.
Не знам на какво се основава твърдението Ви, че ако небесно тяло напусне орбитата си, то ще се разпадне. Друг въпрос е, че в открития космос няма гравитация, но това се отнася до миниатюрни тела, като астероиди и изкуствени обекти, а не до масивни тела с голяма засенчваща способност и следователно силно самозасенчване през масата на тялото. Трети въпрос е каква сила може да изведе масивен космически обект от орбитата му, без разрушителен сблъсък.
Твърдението ви за нарастването на гравитацията с възрастта на земята е логично и обяснимо с привличането на нова материя от космоса и нарастване на масата на земята.
Въртенето на обект не влияе според мен на гравитацията, а на резултантната на гравитация-центробежна сила. Заради центробежната сила екваториалните райони са предпочитани за разполагане на космодруми.
Пенков
Гравитацията има нива на действие и те се определят в някаква степен от масата и положението като сателити на планети, планети около слънца, слънца около по-големи слънца и така до шест нива. Възможно е да са повече, но аз смятам че са шест. Не гравитацията е функция на плътността, а обратното – плътността е функция на гравитацията. Така например слънчевата гравитация не привлича Луната и не създава приливи и отливи върху Земята, защото действува в дълбочина. Ако Слънцето действуваше със същите етерни частици, както Земя-Луна, щеше да създава приливни вълни на Земята от порядъка на 100-200 метра.
Антиматерия не съществува. Честотата на излъчване зависи от температурата на звездата. Според закона на Вин ако едно тяло се нагрее до стотици хиляди градуси, то започва да излъчва в рентгеновия диапазон. Така наречените черни дупки са много по-горещи звезди от слънцата. Така например опашките на кометите се дължат на космически прах, разсеян в космоса. Поради слънчевото греене прахът се нагрява и излъчва в невидимия рентгенов диапазон. Опашките на кометите се дължат на охладени прахови частици от сянката на комата на кометата, а не на слънчев вятър.
Разликата между звезда и черна дупка е само в наличие или липса на газова обвивка, която се нагрява и свети. Подобно е действието на петромаксовата лампа. Ако запалим лампа с фитил, тя пуши и мъждука. Обаче същото гориво, поставено в петромаксова лампа дава много силна светлина, която се дължи на нагряване солите в чорапчето на лампата.
Във светлината на теорията за базовата същност на Вечността / на Всемира/ гравитацията е :
1. Както всичико е продукт на неделимото и къхравимо триединство от: пространство – материя – движение, като всеобща база / всеобщ теном/ от която и в която произтича всичко и която се намира във всичко, което реално съществува във всемире.
2. Подобно на светлината представлява корпустуларно лъчение, състоящо се от гравитони с маса и скорост.
3. В полза на това товори наличието на реактивно гравитационна импулсна сила
И = Сум. m/c-v/ обуславяща , в съответствие с принципите на Нютон, инертността на материята, измерима, като маса и относителността на скороста , закона за съхранение на движението, на енергията съответно ускорение g = p/c-v/:c и сила F =mg./c-v/:c
4. При всяка енергия и сила участвуват маса и скорост. Без тези две реалности няма и не може да има сила, в това число и гравитационно токава. Без движещи се гравтони с маса и със скорост няма и не може да има гравитационна сила и енергия.
5. Шо се касае до посоката на гравитационната сила, обратна на посоката на гравитоните това може да се обясни с механизма на гравитационното силово въздействие, който най вероятно е подобен на този при реоктивното сирлово въздействие укоето имаме при играта с топчето и иградта на билярд, когато удареното топче поема цялата енергия на усрящитоу което остава на място е в съответствие с принципа на Нютон, всяко действие евма равно на себе си противодействие аказва съответното реактивно гравитационно силово въздействие с посока обратна на посоката на гравтонитеу които при срещата ки с телата, избиват от тях гравитони във всечки посоки и заемат мастото на избитите такива. При този мепанизъм на силово въздействие следва: липса на промяна в масата на телата през който минават гравитационните потоци и липса на промени в темперлатурата на телата, през които пременават, въпреки че им отданат енергия.
Повече подробности за същността на гравитацията и механизма на неиното силово въздействие върху телата в gmihov.blog.bg
В природата няма сила на привличане. Това, което отчитаче, като примличане ,при гравитацията в същност е реактивно отблъсване .
Във всемепа неделимото и съхранимо триединство от : пространство -материя – движение у като всеобща база и като всеобщо творческо начало във вемира питежава сами един единствен механизъм на силово въздействие с който обуславя цялата безкрайно разнообразия във вемира и това е смлъсъка между структурите на материята, който може да бъде и отблъсак, което в същност пак е сблъсък на това, което се облъсва.
Експериментални модели на опитни установки за демострация на сблъсък и отблъсък могат да се направят и демстрират. Реално сблъсък и отблъсък имаме ,при всяко плуващо ,под влияние на неинциална сила тяло във флуидна среда.
Във светлината на теорията за базовата същност на Вечността, която създадох за да дам възможното най – фундаментално теоретично обяснение на резултатите, откритията и изобретенията с които в 1960 година открих, установих и доказах наличие на условия, при които гравитационното поле не е консервативно и изобретих директните гравитационни двигатели ,гравитацията, подобно на светлината, която е поток от фотони, е поток от гравитони, който се излъчва радиално в пространството от най- малките структури на телата и формира гравитационните им енергийни полета. Както плътността на фотоните / светлината/ намалява с квадрата на разстоянието от телата, от които изхожда, когато се излъчва радиално, така и плътността на гравитоните намалява с квадрата на разстоянието до телата от които изхожда.
В характеристиките на фотоните и гравитоните има общи реалности, но има и съществени различия. Ще спомена две от базовите различия между фотоните и гравитоните:
1. Всички тела за гравитоните са напълно прозрачни. За фотонитеи не са. В резултат на това фотоните се отразяват от телата, а гравитоните не.
2. Различен е и механизъма на силовото въздействие при фотоните и гравитоните, при срещата им със структурите на материята. В резултат на това посоката на силово въздействие при фотоните съвпада със собствената им, а при гравитоните тя е обратна на собствената им посока на движение. Освен това ,при фотоните силата на въздействие е пропорционална на напречното сечение на телата и неговата форма и прозрачност, а при гравитоните само на масата на телата през които преминават.
Ако от неделимото и съхранимо триединстно от : пространство – материя – движение, като, Вечност, като Бог, като всеобщ геном произтича и се обуславя всичко, което реално е на лице във всемира, то гравитацията, като продукт на тази базова същност е всеобщата фундаментална база, която обуславя хармонията във всемира и преходното съществуване на всяка структура на материята в макро и микрокосмоса.
Ако до днес съществуването на човечеството е немислими
Продължение на заличения текст, при изпращането му.
Ако до днес съществуването на човечеството е немислимо без използуването на гравитацията, то е немислимо и неговото бъдеще без новите възможности, които не пердоставя теорията за базановата същност на Вечността за неограничено използуване на гравитационната енергияа на земята и в космоса от чонека.
Вярно е, че в природата няма сили на привличане. Не е вярно, че съществуват гравитони. Ако съществуваха, те щяха да се отразяват от материята. Частици, които не се сблъскват и отразяват не могат да създадат гравитационно налягане.
Съществуват различни по големина, маса и скорост на движение етерни частици. Най-бавни частици са тези, които създават земната гравитация – електроните. Те се отразяват от земната материя и създават гравитационно налягане. Средната им скорост е равна на първа космическа скорост за Земята – около 7,9 км/сек.
Слънчевата гравитация се осъществява от други видове частици. Тя е двукомпонентна: I са частици, които се движат със скорост около 430 км/сек, това е първа компонента и II от фотони, движещи се със светлинна скорост – втора компонента.
Има неизвестни за нас частици, които се движат със скорост милиони пъти по-голяма от светлинната. Те създават гравитационна връзка например на Сириус с Централната звезда на Галактичното ядро.
Гравитацията е разлика между две сили на отблъскване. Отблъскващата сила се създава от въртенето на тялото, при което се увличат етерни частици. Движението на етерните частици създава магнитно поле. Характерното за отблъскващата сила на магнитното поле е фактът, че концентрацията на частици се получава в екваториална равнина, а силата на отблъскване намалява обратно пропорционално на разстоянието (не с квадрата на разстоянието!)
Така силата, създаваща привличане намалява с квадрата на разстояние, а силата създаваща отблъскване (центробежна сила) намалява обратно на разстоянието. Така се гарантира устойчиво равновесие на системите.
Само със сблъсък, без отблъсък трудно бихме могли да обясним реалностите свързани с гравитацията.
Ако земната гравитация беше резултат на електрони, които се отразяват от земната материя със скорост от порядъка на 7,9 км/сек, това поставя въпроса от къде идват тези електрони за да могат да се отразяват от земната маса и можеше ли директното гравитационно силово въздействие върху телата около земята да бъде строго насочено съм центъра на земята.
Щом гравитацията при слънцето е резултат на отражението на частици със скорост от порядъка на 430нм/сек. Това поставя въпрос за наличието на различно естество на гравитацията , при всяка структура на материята в зависимост от големината на масата й, което трудно може да се приеме. Това би довело до отчитане на различна маса на едно и също тяло на земята и на луната, като и относителност при масата, каквато има при движението, но няма при материята, при масата.
Скорости от 7,9км/сек и 430км/сек. са много малки скорости по отношение скоростта на светлината и ако частиците с такава скорост, със своето отражение от небесните тела създаваха гравитационната сила те биха създали бариера за светлината не по малка от атмосферата на земята.
Като вземем предвид, че гравитационното поле на луната действува и на земята и причинява приливите и отливите при океана ,както и гравитационното въздействие на земята на луната, слънчевото на земята и луната и пр. теорията, че гравитацията е резултат на отражение на електрони не издържа и не отговаря на реалностите, които се наблюдават във връзка с гравитацията.
Мисля, че извън една пълна и конкретна характеристика на всеобщата база на Всемира , от която и в която произтича всичко, включително вечните и ненарушими природни закони и принципите на Нютон трудно може да се даде една реална представа за гравитацията, механизма не силовото й въздействие и неограничените възможности за добив на енергия, които ни се предоставят с директният достъп да неизчерпаемата енергия на гравитационните полета.
Големината на гравитационното сила, при различните небесни тела не може да бъде израз на продукт от различни структури на материята,с различни скорости, а е продукт на плътността на гравитационната материя / гравитоните/ , носител на гравитационната енергия, както големината на осветеността на телата е продукт от плътността на светлината.
По отношение същността на гравитацията, механизма на силовото й въздействие и възможностите за неограничен безопасен добив на енергия, на базата на директен достъп до енергията на гравитационните полета бе могла да се изясни в светлината на моята теория за базовата същност на Вечността, ако се проведат не само теоретични анализи, а поредица от конкретни реални опити, за каквито аз нямам необходимите материални възможности и предлагам изграждането на Научно производствен център със съответно финансира в рамките на който те да се направят, на базата на което не само да се изясни природата и същността на гравитацията но и една световна директна гравитационна енергетика с неограничени и безопасни възможности за добив на енергия на земята и други небесни тела от какъвто човечеството вече има осезаеми нужди за да може да пристъпи към радикално решение на редица глобални проблеми, които само си създаде и от решението на които зависи неговото бъдеще.
За истината с въпроси и кратки отговори
Въпрос 253:
Каква разликата между закона на Нютон за гравитационната сила F = Gm1m2/r^2 и общия закон за гравитационната сила, който аз давам в моите теории за гравитацията F = p1m2./c-g1t/:c = m1,p2./c-g2t/:c = m2g1./c-g1t/:c = m1g2./c-g2t/ и до какво води тази разлика?
p1.- Плътност но гравитационното поле на тялото с маса м1
p2.- Плътност на гравитационното поле на тялото с маса м2
c.- Скорост на гравитацията равна на скоростта на светлината
g1.- Гравитационно ускорение в гравитационното поле на тялото с мака м1.
g2.- Гравитационно ускорение в гравитационното поле с маса м2
t.- време на свободно падане в съответното гравитационно поле.
134
Кратък отговор:
Разликата е, че в закона на Нютон не е включена скоростта на гравитацията и нейната относителност, а в моят закон за гравитацията тази скорост и нейната относителност са включени. Това води до следната разлика в резултатите, при неограничено свободно падане в гравитационното поле.
При Нютон до неограничена скорост, надвишаваща до неограничени размери скоростта на гравитацията/ на светлината/
При моят закон в посочените формули и в други формули, на базата на масата на гравитоните скоростта на падане не може да получи стойности по големи от скоростта на гравитацията.
При Нютон гравитационното поле не може да коригира скоростите на телата в него до собствената си скорост, каквото може всяко енергийно поле. При мен гравитационното поле, също, като всяко друго енергийно поле коригира скоростите на тела до собствената си скорост.
Повече информация в gmihov.blog.bg
За истината с въпроси и кратки отговори
Въпрос 254:
От какво произхожда гравитацията и какво представлява тя в светлината на теорията за базовата същност на Вечността, на Бога?
Кратък отговор:
Както всичко произхожда от базовата същност на Вечността, на Бога, необяснима с нищо друго освен със собствената си същност, състояща се от безначална и безкрайна реалност от неделимо единство с обща характеристика, като всеобщ геном от който и в който произтича всичко във Всемира и с три независими една от друга характеристики¸ като: пространство , като материя, като движение.
Представлява радиален реактивен енергиен поток от гравитони с маса и скорост, които изхожда от всяка структура на материята и формира гравитационното й поле в пространството около нея, характеризиращ се на кратко с импулсно/ външнж/ силово въздействие върху телата, които се намират в него и всеобща проникваемост на гравитационните потоци един в друг, като всеки от тях коригира скоростта на телата в себе си до собствената си скорост с посока, право противоположна на собствената си посока, обоснована от реактивния механизъм на силово въздействие на гравитоните.
Не подлежи на съмнение фактът, че Земята плува в океан от електрони. От въртене на Земята около оста възникват магнитни бури, още Никола Тесла е правил наблюдения и експерименти в тази насока. Енергията на тези елктронни циклони ще се превърне в енергетика на бъдещето.
Бих искал да попитам г-н Михов, знаете ли как се образуват дъждовните облаци в атмосферата, как водните пари, които са по-тежки от въздуха, се издигат на 2000 метра височина ?
Ако не знаете, другият път ще Ви отговоря, за да стане ясно откъде идват електрони.
Електроните извършват големи свободни пробези, подобно на Брауново движение, с тази разлика че много по-рядко се сблъскват и могат да изминат километри преди да се сблъскат. Налягането на електрони създава земната гравитация и връзката на Луна със Земя.
Няма никакви причини да се смята, че скоростта на гравитацията има нещо общо със скоростта на светлината, освен хипотезата на Айнщайн, че скоростта на гравитацията е равна на скоростта на светлината.
И така, гравитацията се създава от налягане на етерни частици извън масивните тела. С други думи гравитацията е налягане или свойство на разредената в космоса материя, а не на плътните тела.
Освен Закон за гравитация, съществува Закон за всемирно сродство на елементите. Без този закон Вселената не може да съществува и цялата и` маса би се събрала в една топка.
Действието на закона се състои в отблъскващо свойство на магнитното поле. Така Слънцето не привлича, а отблъсква планетите и ги задвижва, разбира се. Без действие на този закон не може да става превръщане на светлина в топлина и обратно, не може да става преобразуване на магнитно поле в електрично и обратно. Без действие на този закон всичката маса на Вселената би се събрала в една топка.
Тъй като магнитното поле на всяко тяло е различно и зависи от масата и скоростта на въртене, не съществува универсална гравитационна константа. Нютон и Айнщайн не са били наясно по този въпрос и съответно изведените от тях закони са погрешни. Във формулата на Айнщайн, изразена в тензорен вид от Обща теория на относителността намирам три грешки, които я правят неприложима за космоса:
Gik= – 8пrTik / c2
1/ Коефициентът К означава несъществуваща гравитационна константа
2/ Скоростта на гравитацията не е равна на скоростта на светлината, а е само един частен случай
3/ Гравитацията е многокомпонентна, като всяка компонента се движи с различна скорост. Тогава системата уравнения от 10 на брой става нерешима със стотици уравнения.
Аз твърдя, че гравитацията се създава от етерно налягане отвън на навътре към планетите. От тук следва, че етерното налягане ще намалява в дълбочина. Тогава по елементарен математичен начин се доказва (ако твърдението е вярно), че едно плътно тяло с неправилна форма като цилиндър или паралелепипед ще тежи различно в изправено и в легнало състояние.
Проведох серия експерименти с аналитична електронна везна с разделителна способност 0,0001 грама. Измерванията показаха, че твърдението е вярно – железни, медни и оловни тела тежат повече в изправено положение, отколкото в легнало положение. От тук отпадат всякакви хипотези за гравитони, били те с маса или без маса. Законите на Нютон и Айнщайн остават в историята, разбира се нужно е малко време.
Вземайки под внимание Закона за гравитация на Нютон и Закона за всемирно сродство на елементите, изведох нов Закон за всемирна гравитация във вид:
М=КR*r2
където М е маса на тяло в орбита, R е разстояние от тялото до централното тяло, около което обикаля тялото, r е радиус на тялото, а К е корекционен коефициент за всяка гравитационна система.
За Слънчевата система корекционният коефициент (съответствуващ на гравитационен коефициент) е равен на единица. Тогава масата на една планета от Слънчевата система е равна на:
Мпл=Rсл*rпл2
Сега масата на всяка планета от Слънчевата система се определя от разстоянието и до Слънцето, умножено с квадрата на радиуса на планетата. Получават се интересни резултати. Оказва се, че Сатурн не е рехав газов облак, а най-тежката планета в Слънчевата система, не 95 пъти, а 850 пъти по-тежък от Земята. Плутон се оказва по-тежък от Земята с висока плътност. Един литър от обема на Плутон тежи един тон и т.н.
За повече информация потърсете книгата ми “Теория на всемирната гравитация”
Във връзка с електронната теория за гравитацията имам тяколко въпроса:
1. Налягането в една материална среда в определена посока се обуславя от по голяма плътност към по мялка такава. Има ли обективни доказателства, че елекроната плътност в близост да небесните тела е по малка от тази далеч от тях за да могат електроните да обуславят центростремителна гравитационна сила към небесните телата?
2. Всички небесни тела се движат в пространството и то с значитнелни скорости. Има ли обективни доказателства за наличие на различна плътност на електроните пред небесните тела, по посока на движението им и на обратната страна?
3. Известно, че, че гравитационното ускорлени зависи от плътността на подземни плътни залежи на метали и др.тежки елементи. Как обяснява тава електроната теория с отблъскващото действие на електроните.
4. След като слънцето не привлича, а отблъсва планените какъв е механизма с които те осдтават на орбите около слънцето, как еелектроната теория конкретно го обяснява?
5. Как електронната теория за гравитацията обяснява механзма с отблъскващото силово въздействие на електроните приливите и отливите в световния океан на земята?
6. Как съгласно електронната теория гравитационната сила запазва своята центростремителна посака , както извън небестите тела, така и дълбоко в технигте недра?
7. Как електронната теория обяснява с отблъдкващата сила на електроните, като носители на гравитационната енергия прилива в световния океан да е от към странта на луната, съответни на слънцето, а отлива да е от обратната страна?
8. Известно е, че галеми пранински масими влият върху посаката на гравитационната сила. Как електроната теория обяснява това с отблъскващата сила на електроните?
9. Известно е ,ч с нарастване на растоянието от небесните тела,тяхната гравитационна сила намялява. Как електронната теория с отблъскващата сила на електроната средда в пространството обясньвяа това?
10. Извместно е ,че гравитационната сила не се екранира. Как електронната теория с отблъдкващата сила на електроните обяснява това?
11. Автора е установил, че метални прътове тежат по малко в хоризонтално положение,от колкото във верлтикално полажение, какъв е механизма, които обуславя това съгласно електронната теория?
12. Известно е, че спрямо пространството орбитите на луната, на земята и другите небесни тела не са затворени пътища а вълнообразви пътища, веднаж в даден момент са пред слънцита, а след това са зад нето. Как електроната теория обяснява това изпреварване и изоставане с отблъскващата сила на слънцето спрямо планетите?
Могат да се зададът още много въпроси във връзка с електроната теория, като тези поставени по горе за които Теорията за базовата същност на Вечността, на Всемира има своите обективни обяснения.
Господин Михов, не сте прочели внимателно предния текст. Няма електронна теория за гравитацията, а става дума че земната гравитация и връзката Земя-Луна се осъществява с електрони, което е един частен случай за гравитация. Предполагам, че е така и при другите планети. Обаче връзката на планети и Слънце е съвсем друга от по-малки частици, едната компонента не зная от какви частици е съставена. Втората компонента представлява поток от фотони, които имат много висока проникваща способност и висока скорост. Има частици с милиони и милиарди пъти по-високи скорости от светлината.
1/ Електронната плътност е най-висока на земната повърхност. Етерни частици с по-малки размери създават налягане върху електроните. Електроните създават налягане върху молекулите на въздуха, създават атмосферното налягане и гравитацията на Земята. Те се движат във всички посоки в космоса, но като срещнат твърдо тяло се отразяват. Така върху две тела се създава външно налягане, като сила на привличане. Между тях се създава гравитационна сянка с по-ниско налягане. Разликата в налягането представлява гравитационна сила на привличане. Налягането се осъществява като сума от двойни механични импулси на отражение на частици
2/ Когато орбитата на небесно тяло е кръгова, силата на отблъскване на магнитното поле е равна на силата на привличане във всеки един момент. Магнитното поле представлява в едната проекция разтеглена гравитационна спирала, която движи планетите. Когато орбитата е елиптична, гравитационната спирала създава сила, която ускорява или забавя планетата. След като етерната вълна измине определен пътм тя постепенно се разделя на две части и се завръща към двата полюса. Първата компонента на Слънцето достига до Сатурн и се завръща обратно. Загубеният механичен момент се възвръща напълно в полюсите. Затова газовата обвивка на полюсите се върти с по-висока ъглова скорост от екватора. Всички планети се намират в привилегеровано положение в своята орбита. Налягането и скоростта на частиците в екваториалната равнина са различни в зависимост от радиуса и се променят по елиптичен закон.
3/ На Земята проникващата способност на електроните намалява в дълбочина и налягането им намалява почти до нула до 4000 метра дълбочина. Във водна среда като океаните, проникващата способност е по-висока и може да достигне 11 000 метра. Там, където има повишена плътност и железни руди, проникващата способност е по-малка и гравитацията е по-силна.
5/ Ограничената проникваща способност на електроните създава налягане върху водната повърхност, докато частици от Слънчевата гравитация преминават свободно през океаните и земната кора. Те се отразяват от земното ядро, където налягането достига 75 кг/см2. Затова Слънцето не влияе на океаните, а Луната влияе.
6/ Аз никога не съм твърдял подобно нещо. Има области вътре в Земята, където гравитацията е нула, има места където е дори отрицателна. Земята е кухо тяло, в което се върти свръхплътно ядро. Ядрото притежава собствено мощно магнитно поле, което няма връзка с външното магнитно поле. Вътрешното магнитно поле оказва налягане върху черупката, където гравитацията е обратна отвътре навън и така се осигурява съосие на ядро и черупка. Там има океани и континенти и живеят няколко цивилизации. Температурата е постоянна, около 20 градуса и въздухът фофоресцира. Там няма ден и нощ, винаги е светло. Това може да го вярвате или не, аз съобщавам факти.
7/ Няма такова нещо. Прилив се получава в най-близката част и в най-отдалечената част на Земята. Отлив се получава там, където етерното налягане на привличане и на отблъскване е най-високо – в допирателната от Луна към Земя.
8/ Големите планински масиви представляват допълнително препятствие на етерния поток, а наклонът създава течение отгоре надолу.
9/Силата на налягане, създаваща привличане, намалява с квадрата на разстоянието, както успя да установи и Нютон. Силата на отблъскване се разпространява в една равнина спираловидно и намалява обратно пропорционално на разстоянието. Тя има нормална и тангенциална съставка.
10/ Всяка гравитационна сила се екранира, но частично, в зависимост от вида на частиците, от плътността и дебелината на препятствието. Аз доказах, че един плътен цилиндър със съотношение височина / диаметър повече от 1, например 3-4, тежи различно в изправено и в легнало положение. Прав тежи повече, защото повече молекули срещат и отразяват етерния поток.
11/ Плътността на електронния поток е еднаква върху еднаква площ. Обаче в горната част на цилиндъра е по-висока, защото част от електроните се отразяват и в дълбочина надолу потокът намалява. Когато предметът е легнал, среданата плътност на потока остава по-висока и по-малко елктрони се отразяват.
12/ Всяка една орбита е затворена окръжност или елипса сама за себе си. Когато централното тяло участвува в друго движение, то също е по затворена крива. Ако математически се сумират две движения, естествено ще се получи някаква сложна фигура. Нашата земя участвува в повече от 18 такива отделни движения.
Благодаря за описанието.
Аз съм любител и създадох моите теориа за да обясня моите опити с които достигнах до наличие на условияа, при които гравитационното поле не е консервативно и до дирекните гравитационни двигатели, които обуславят и гарантират неограничен, икономически изгоден и безопасен добив на енергия на базата на гравитационните полета на земята и други небеснши тела, като естестнвеи и неизчерпаеми източници на енергия.
При ограничения обем от познания които има възможно е да допущам съществени грешки в моите теоритични виждания относно същността на гравитацята и механизма на нейното силово въздействие.
Позволете ми още няколко въпроса и ще Ви бъда блатодарен за Вошите отговори, които се базират на значително по голям обем от конкретни познания.
1. Кой е източникът от който изхождат електроните, коитно обуславят гравитацията при земята и планетите?
2. Какъв е механизма, който обуславя излитането на елеткроните от съответния източник от който изхождат?
3. Каква е скоростта на електроните , които обуславят, това, което наричаме гравитационна сила?
4. Как си обяснявата, механизма на центростремителната гравитационна сила, като продукг от реактивно електронно силово въздействие?
5. Какъв е механима на електронното силово въздействие , че гравитационното ускорение не зависи от масата на телата, които падат в гравитационните полета, а от плътността на гравитоните, при мен, а при Вас от плътността на електроните, до колкото съм разбрал?
6. При ксонстантна маса теглата на телата на земята и луната са различни, но не и масите им. Как го абяснявата това с електроните, като носители на гравитационната енергия, като причинители на гравитационна сила?
7. Известно е, че гравитацията отклонява светлината, какъв е механизма на това силово въздеийствие между светлината и електроните, като носители на гравитационна енергия, обуславящи гравитационна сила.?
6. В светлината на моята теория за гравитацията Вашите резултати за различия в теглата на метални пръти в легнало и право положения са достоверлни. Обяснението, което давам аз и което давате Вие съвпадат. Различен, като понятие е носителят на гравитационната енергия, но същноста е една и съща – структура на материята със съответна маса и скорост. Как си обяснявате конкретно механизма на електоното отблъсване за да имаме на лице центростелинелна сила без да имаме центробежна такава?
7. Кйкъв е спорлед Вас механизма електроните да отблъсват телата в посака към центъра на земята, а да не отблъсват , примелно водните и въздушнш молекули в обратна посата?
8. В 1960г.В условията на реални опити открит, установих и доказах наличие на условия, при коите сумарната гравитационна енергия , по затворен път в гравиетационното поле не е равна на нула. С изразходването на по малък гравитационен потенциал , на базата на закона за съхранение на енергията възстанових по голям такъв.
Възможни ли са тези резултати съгласно Вашата теория за гравитацията, на базата на електроните?
В моята книга аз също разглеждам възможност за създаване на гравитационен двигател. Това може да стане чрез създаване на екран и въртящ момент, но размерите трябва да са големи и мощността е малка. Разглеждам и възможност за създаване на воден двигател или изпомпване на вода чрез създаване на гравитационна денивелация. Обаче енергетиката на бъдещето е в пренасяне на електрическа енергия от космоса до Земята без проводници, по етерен път от 500 километра височина. Успешни опити в тази насока има Никола Тесла.
1/ Цялата земна материя, включително протони и неутрони, са изградени от електрони. Всички атоми и молекули са изградени само от електрони в свързано състояние. Тези, които не са свързани, образуват нещо като електронен газ, който изпълва пространството на Слънчевата система, като се движат със скорост около 8 км/сек.. Сутрин земната повърхност е отрицателна, а въздухът горе е положителен и водните пари се привличат от положителното електричество високо в атмосферата. Когато Слънцето започне да нагрява земята, тя става положителна и капките не могат да се издигат, образува се мъгла. Ако в атмосферата има влага, след като земното електричество стане положително, пада дъжд. Това е обяснение за съществуване на облаци, което не е известно на официалната наука.
2/ Електроните не произлизат от някъде, те винаги съществуват, както фотоните. Електроните са изградени от фотони и т.н. Когато се свържат, образуват материята. Налягането на електроните представлява механична енергия или гравитация.
Ще покажа космическата стълбица на Учителя Петър Дънов.
I. Материята е кондензирана Механична Енергия
Материята се проявява в своите две нива: груба материя на тримерния физически свят и етерна (ефирна) материя, съществуваща в четири измерения. Основен градивен елемент на двата етажа на материята е частица, тъждествена с електрона, но без електричен заряд (псевдоелектрон). В нашият материален свят действуват механични сили – налягане на псевдоелектроните върху тежката материя, сила на инерция.
II. Механичната Енергия е кондензирана Светлина
Механичната енергия е вид разредена материя, образувана от сгъстена светлина. Механичната енергия представлява насочено масово движение на псевдоелектрони. Когато псевдоелектронът получи достатъчно енергия за насочено движение (попадне в електрично поле), добива заряд и се възприема като електрон. Псевдоелектронът има зърнеста структура и е съставен от сгъстени фотони. Налягането, осъществвявано от псевдоелектрони върху частица или твърди тяло, представлява инерционна механична сила.
III. Светлината е кондензирана Мисъл
Фотонът е изграден от астрални частици (поле) от рода на неутрино. Електричните, магнитните и звукови вибрации са проява на астрални етерни сили от IV измерение, образувани от кондензирана мисловна енергия (материя).
IV. Мисълта е кондензирана Любов
Менталният свят е известен още като втори населен свят с човешки души – Духовен свят, свят на закони. Тук действуват ментални сили и любовни сили на сгъстяване.
V. Любовта е кондензация на Духа
Областта на любовта е третият населен с Човешки Дух свят – Божествен свят, свят на принципи. Силите на любовта са универсални и изграждат цялата вселена – тялото на Бога.
VI. Духът е проява на космично Начало. В духовната област на вечният непроявен Бог няма време и пространство, всичко е неизменно, от там започва и свършва всичко съществуващо.
Съвременната наука е достигнала до познаване на II стъпало, при това за I стъпало множество учени от XVI век до XX век са знаели повече от материалистите на ХХ век.
3/ Средната скорост на електроните е 8 км/сек.
4/ Електроните се отразяват от тяло, което се върти (Земята). Получава се спираловидно увличане с повишена концентрация в екваториалната област, подобно на водовъртеж. Отразените електрони създават отлъскваща центробежна сила.
5/ Електроните взаимодействуват чисто механично като налягане. Когато електрон се сблъска с атом, отдава механичен импулс. Поради еластичност на атома, той променя посоката си в обратна посока и поема същият импулс, но в обратна посока. Така с един сблъсък се получава двоен механичен импулс, насочен надолу. Сумата от всички импулси създава теглото.
6/ На всяка гранична повърхност има външно и вътрешно налягане. Луната е много по-малка от Земята и има по-ниска плътност. В единица обем попадат по-малко количество електрони и по-малко се отразяват, оттам се получава като сума по-слаба гравитация. Външното и вътрешно налягане са равни. На Слънцето налягането е хиляди пъти по-голямо и един човек от 70 кг ще тежи 18 тона, а на Луната – 250 грама.
7/ Отклонението на светлината се дължи на пречупване, а не на гравитация. Около всяко масивно тяло съществува плътна етерна среда, която променя скоростта на светлината.
8/ На земната повърхност силата на отблъскване е около 600 пъти по-слаба от силата на привличане, но понеже силата на привличане намалява с квадрата на разстояние (много по-бързо), с увеличаване на разстоянието се достига точка на равновесие – лунната орбита.
9/ Не ми стана ясен въпроса. Върху електроните оказват налягане фотони. Върху фотоните оказват налягане други по-малки частици, които не познаваме. В крайна сметка съществува налягане от частици, които не можем да регистрираме с уреди. Ясновидката Слава Севрюкова можеше да вижда електрони и фотони. Съвкупност от по-малки частици тя виждаше като вихри. В моята книга съм дал в съкратен вид съдържанието на книгата на Севрюкова и доц. Лозенски “Психотронни изследвания на микросвета”. След 10-20 години Слава Севрюкова ще бъде призната за най-големия учен на ХХ век. Законът за запазване на енергията не може да се наруши. По-скоро може да се получи приток на външна енергия, която не се регистрира, но се забелязва крайния ефект като получена енергия.
Не може да се съдаде или изследва напълно затворена система.
Г-н Бойчев,
Благодаря Ви за Вашите отговори, но те пораждат все повече и повече въпроси отностно същността на света в които се раждаме, живеем и умираме. В тях има прости и понятни истини, но има и твърдения, които се нуждаят от повече обективни знания за да може да се види и порумее тяхната обективна достоверност. Не мога да Ви задам всичеки въпроси,които пораждат Вашите отговори и твърдения, защото техният списък ще е твърде дълъг и ще е нахално от моя страна да ви отнемам значителна част от времето с което разполагате.
Все пак ще си позволя да Ви задам още няколко въпроса.
1. В моята теория за базовата същност на Вечността, на Бога , на Всемира аз приемам една единна и неделима всеобща базова същност, безначална, безкрайна, необяснима с нищо друго , освен със собствената си същност от която и в която произтича всичко във всемира, като реалност и вечен и ненарушим природен закон, включително и човека с тяло,ум и чувства. За мен тази всеобща база, този всеобщ геном в който и който произтича всичко и който се намера във всичко е недерлимото и съхранимо/ вечно / триединство от: пространство – материя – движение, който, като всеобщо начало, като Бог, има една обща характеристика и три независими една от друга характеристики, като: пространство, като матеря, като движение, кавито са на лице и при всяко тяло, всякя структура на манерията. С тази всеобща, безначална и безкрайно базова същност, като Вечност и като Бог аз обуславям и обяснявам прозхода на всичко, което реално съществува вйв Всемира, като реалност и природен закон, включитнелно и принципите на Нютон, които считам, като едно от най- върховите досдтижение в обективното човешко познание с най – значима полза за човека.
Въпроса ми връзка с това всеобщо начало , което приемам е:
Приемане ли Вие наличие на общо начало, като вечност, като Бог от което и в което произтича всичко и какно е то за Вас, като реалност?
2. На базата на този всеобщ геном, Бог, аз приемам, че със своята характеристика, като пространство има само едно единствено предназначение да побира всичко в себе си и да се намира във всяка част от себе си. Със своята характеристика, като материя има само едно единствено предназначение да бъде единственият инертен строетелен материал във всемира от който с движението, като единственото творческо начяло изгражда и разгражда всяка струкстура на манерията на базата на което е на лице цялото и безкрайно разнообразие във всемира от структури с вечна същност и преходна форма и структура.
Какво е Вашето виждане и становите по отношение на тази , безначална и безкрайна, несъздаема и не унищожама триединна същност,която аз примам, като всеобщо начало с което обяснявам всичко.?
3. Във светлината на моята теория гравитационното поле е веизчерпаем естествен енергоизточник, без който живота не само на човека, но и на звездите и планетите е немислим. Немеслимо е и това, което във Космоса примаме, като хармония и хаос. На базата на моите опити от 1960 и 1984г. този естествен енергоизточник обуславя и гарантира , в чисто практичен аспект неограничени възможности за икономически изгоден и безопасен добив на енергия в количества, каквито петрола, въглищага и ядрения разпад и сдинтез не могат да осигурят.
Какво е Вашето становище по отношение на тези възможности, на базата на Вашите теоритични виждания относно същността на гравитацията?
Според Учителя Петър съществуват три свята:
I/ Божествен свят – свят на идеи и закони, който е неизменен, извън пространството и времето. Това е светът на непроявеният Бог, който е недостъпен за нас.
II/ Духовен свят – свят на творчество и принципи. Представлява свят на 12 велики творчески йерархии, като първите не са наименовани и се знае много малко за тях. Този свят подлежи на унищожение през много големи периоди от време – 5.10Е15 години.
1/ Серафими или Духове на Любовта
2/ Херувими или Духове на мъдростта и хармонията
3/ Престоли или Духове на волята
4/ Господства или Духове на интелигентността
5/ Сили или Духове на движението
6/ Власти или Духове на формата (Елохими)
7/ Началства или Духове на времето
8/ Архангели или Духове на огъня
9/ Ангели или Духове на живота
10/ Светии, Посветени, Адепти, Учители, Светият Дух
III/ Физически свят – това е светът ,в който живеем. Когато Бог реши да твори, той се ограничава във време и пространство и Вселената е тяло на проявеният Бог.
За енергията във Вселената ние не знаем почти нищо, затова е безсмислено да гадаем. Учителят, в който се вселява Духът на Истината, дава следната информация:
“Първичната материя, от която е бил създаден света, е била хиляда пъти по-рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя са били така мощни, че ако днес би могло да се добие само един грам от нея, всички индустриални предприятия, които съществуват в света, ще работят три хиляди години ден и нощ.”
Аз имам втора неиздадена книга за произхода и създаване на човека, Земята и Слънчевата система, където много от тези въпроси са засегнати. В момента нямам време да пиша повече.
Поздрави
Ако всички започнем да се занимаваме с война, смърт и глупости, светът ще свърши, а ние не искаме това.
Г-н Бойчев,
Съгласно учението на Вашия учител П.Дънов Вие приемата три свята:
1.Божествен
2.Дутовен
3. Физически
Как тези три свята ги съчетавате в един Бог и има ли нещо извън Бога, което да съществува реално?
Как Учението на Вашия учител П.Дънов се съчетава с твърдението в религията,че Всичко е от Бога, в Бога и Бог е във всичоко.?
На базатана това твърдение в религията аз си зададох следния въпрос: Съществува ли такава реалност от която и в която да е всичко и самата тя да се намира във всичико, което релно съществува. При създаването на моята теория за базовата същност на Вечността , на Бога додох положителен отговор на този въпрос в лицето на нселимото и съхранимо триединство от: пространство- материя – движение, което удолетворява твърдението, че всичко е от Бога, в Бога и Бог е във всичко.
Какво е отношението на учението на учителя П.Дънов по отношение на това твърдение , че Всичко е от Бога, в Бога и Бог е във всичко, което реално съществува. Освен това, при това твърдение има само една Вечнсст и това самия единен Бог и друг такъв няма.
Г-н Михов,
Учителят Петър Дънов не е само мой учител, той е Миров учител и като такъв е учител на цялото човечество. Ако съвременното човечество още не го възприема така, това е проблем на човечеството, на народите, които населяват днес Земята, но времето е пред нас.
Не е нужно да създавате нова теория за Вселената, защото съществува окултна наука, която е много напред и навътре в нещата.
В Учителя Петър Дънов е бил въплатен Духът на Истината, за чието идване се предсказва в Евангелието на Йоан. Като един много извисен Дух той е най-надеждният източник на истинско знание. Преди да се въплати на Земята, той е посещавал Сириус и Слънцето и притежава познания, с каквито никой земен човек не може да се похвали.
Всичко, което ние възприемаме с нашите 5 сетива (в бъдеще те ще достигнат до 12 на брой), представлява тяло на Бога. Бог е в нас и ние живеем в Бога. Вселената е проявеният Бог. Тя циклично се създава и разрушава, когато Бог се ограничава във време и пространство. Само Божественият свят е неизменен и е извън времето и пространството.
Духовният и физически свят подлежат на унищожение.
Всеки атом или елементарна частица притежава ниво на съзнание. В този смисъл не съществува жива и мъртва материя. Цялата Вселена се управлява със силата на мисълта.
Препоръчвам Ви да се запознаете с принципите на Хермес и с книгите “Космогония на Розенкройцерите” от Макс Хайндл и “Вселената ли е Бог?” от Георги Настев.
Г-н Бойчев,
Благодаря Ви за отговора.
Считач, че относно сащността на света в които живеем между това, което сте написали и моята теория няма съществени различия. Различното е в някои понатия и езика по който Вие и аз сме ги изразили.
Считам, че след, като Всичко е от Бога, пространсттжвжто и вримето не могат да бъдот извън него. Според мен нищо вечно и преходно не е и не може да бъде извън Бога и неговата същност, защото, ако има нещо, което да е извън Бога то няма да бъде зависимо от Бога и води и до друг Бог или богове.
Въпрос:
Може ли да има сила без материя, измерима като маса и движение измеримо,като скорост?
Кратък отговор:
Не може, включително и гравитационна сила.
Всяка сила,включително и гравитационата е конкретен израз на структура на маатерията и движението й спрямо друга такава, както в макро,така и в микрокосдмоса.
Материалната структура,която носи гравитационната сила е гравитона, който изхожда от телата,под формата на лъчение,продукт на движението, както светлината, който се различава от фотона със своя реактивен механизъм на силово въздействие,в резултатъ на което гравитационната сила има посока противоположна на посоката на гравитоните и е центростремителна за за телата от които изхожда гравитационното излъчване.
Понече информация за Същността на гарвитацията, като част от всеобщата същност на Всемира в gmihov.blog.bg
Господин Михов,
Правилно отбелязвате, че не може да има сила без материално взаимодействие. Следователно Вашият гравитон има маса. От тук следва, че всички материални тела отделят маса във вид на гравитони, т.е. те се изпаряват или олекват непрекъснато. Значи ще дойде време, когато цялата Вселена ще се изпари във вид на гравитонна супа и това ще бъде краят на Вселената.
Въпрос: Как обяснявате поведението на Вашия гравитон като модел на взаимодействие ?
Още повече, че въпросният гравитон се държи нелогично – отделя се от едно тяло към друго, а пък създава сила, обратна на движението си.
Ще напомня, че когато Джеймс Максуел създава знаменитите си диференциални уравнения за електромагнетизма, докато намери пълно обяснение на процеса, съставя три различни модела на взаимодействие между фотон и електрон. Фотоните са разглеждани като малки пумпалчета, които получават постъпателно и въртеливо движение. В резултат на въртенето те се раздуват и постъпателното им движение се преобразува в този модел в реакция, насочена на 90 градуса от движението.
Въпросът е как Вие успявате да излъжете хитрите гравитони да се движат в една посока, а да създават сила на 180 градуса ?
Уважаеми г-н Кафазов,
с интерес прочетох вашето мнение за същността на гравитацията. Да, наистина не е ясно, какво преставлява тя – огъване на пространството / Айнщайн /, сила на привличане от материалните тела /гравитони /- виж ” Елегантната вселена ” от Брайън Гриин /или нещо друго. Все пак някои учени чистосърдечно си признават, че не знаят, все още нищо за същността на гравитацията. Например, каква е силата на гравитацията в центъра на едно небесно тяло, дори и за земята, ако щете, се питам и аз. Едва ли е максимална щото това зависи от плътността, на веществото. По този въпрос има написана книга от инженер Данчев, която е доста интересна, пълна е с изчисления и най- важното доказва, че всяко небесно тяло има в центъра си не голямо тяло с огромна плътност, което той нарича ядрон. Сега по нещо, за което може би не сте се замислили – нашето тегло е разликата от две сили – центростремителна и центробежна.Ако Земята не се върти нашето тегло ще е съвсем друго.Казвате, че “според науката, гравитацията се определя от масата на дадено тяло ” Това не е вярно. Всяко тяло има маса в покой и маса в движение Според мен преди милиони години, Земята се въртяла по-бързо, което е влияело съществено на теглото, на динозаврите например и те са имали възможност да ходят, бягат и да летят / птеродактилите !/ Твърдите че,ако дадена планета излезе от орбита то тя ще се разпадне, което означава че постоянната орбита е нещо като място за паркиране. Моля ви да се запознаете със законите на Кеплер, защото иначе почвате да ми приличате на смехоран.
С уважение Цвятко Илиев
Здрасти Цвятко,
от времето когато писах поста до сега ми се промени доста представата за гравитацията. Мисля че най-вероятното предположение е, че в центърът на всички небесни тела има черна дупка, която е източникът както на гравитацията и радиация, така и на въртенето на планетите и звездите. Всъщност в центърът на всички обекти има черна дупка, от центърът на галактиката, така и ядрото на атомите. Физичната обосновка е много добре описана в публикацията на Насим Харамайн – The Schwarzschild Proton.
Тук е интересно да спомена и друго интересно наблюдение – въртенето на небесните обекти. Както знаем всичко се върти – атоми, планети, слънца, галактики и клъстери от галактити. Някои се въртят със скорост близка до тази на светлината (в близост до ядрото на черната дупка), а други, които са по-далеч се въртят по-бавно. Съвременната физика твърди, че това въртене е резултат от импулсът на големият взрив и то продължава до сега, тъй като то се случва във вакуум. Това обаче не може да бъде така, поради 2 много прости причини. Космосът не е пълен вакуум и небесните тела не са хомогенни.
По първата причина, че космосът не е вакуум има много доказателства. Пространството между слънца и планети съдържа плазма – йонизиран газ, който има някаква плътност. Също така съдържа и други елементи като останки от планети. Да не говорим за важни фактори като слънчевото лъчение. Въпреки че това пространство като цяло има много малка плътност, телата продължават да реагират по между си. Взаимодействат си чрез гравитационно привличане, сбъсъци, експлозии и т.н. Всички тези фактори щяха да доведът до спиране или чувствително забавяне във въртенето, ако липсваше двигателят който да го поддържа. Подозирам, че този двигател са черните дупки.
Втората причина е липсата на хомогенност. Ако завъртим земята и не поддържаме това въртене с постоянна сила, тя би трябвало да спре въртене в рамките на няколко часа. Това е защото тялото е нехомогенно. Плътността на различните елементи в състава на земята биха абсорбирали импулсът на въртене за много кратко време. Атмосферата например е много по-плътна от космоса. Тези две среди реагират и забавят въртенето на земята (нещо което не се наблюдава). Атмосферата реагира със земната повърхност – твърда земя, дървета, т.н., както и вода. Океаните реагират със всичко до доето се докосват. Земната кора реагира с магмата, където и колкото и да е тя (има я защото се вижда при изригване на вулкани например, както и при подземни рифове) и също абсорбира енергия. Представете и две яйца – едното сварено а другото не. Ако завъртим яйцата, несвареното ще спре да се върти много по-бързо от свареното, защото е силно нехомогенно. Ако поставим двете яйца в абсолютен вакуум и си представим че свареното яйце е абсолютно хомогенно, то може да се върти до безкрайност, докато несвареното ще спре да се върти много бързо. Същото е и със земята и с останалите небесни тела – те са еквивалента на несварено яйце, защото са нехомогенни. Това е причината да смятам че гравитацията не зависи от масата, оставям на по-любопитните да догатнат.
Всичко това означава, че е необходим източник на въртене, двигател, който да подава постоянна мощност на всички небесни тела в техният център. Може би това е вакуумът и неговата структура, които са източникът на този ефект. В този случай гравитацията и електромагнетизмът са двете страни на една и съща монета, където гравитацията и силата на свиване или събиране, а електромагнетизмът и разширяването. Насим Харамайн много ясно показва, че тези две сили са фундаментални в нашият свят и елиминира голямата сила в ядрото на атомите, която би трябвало да държи протоните в ядрото. Тя всъщност е самата гравитация, но в близост до черна дупка, така че притежаваща необходимата големина.
В нашият свят явно съществува двигател (който сега можем да наречем черна дупка, въпреки че може и да е нещо друго) който е източникът на силата на въртене. Съвременната физика изцяло пропуска този фактор. Нищо чудно че учените търсят черна материя и черна енергия и не я намират. Това е като да анализираш един автомобил, всичката динамика, триене и т.н. и пропускат да включиш в моделът си двигателя на автомобила. В черните дупки е и масата и енергията, тези 98% които “липсват” и понеже учените не могат да ги открият и реалността не отговаря на моделите им са нарекли черна материя.
ЩЕ МИ БЪДЕ ПРИЯТНО ДА СЕ ЧУЕМ ПО СКАЙПА – CVIATKO3
ОБАДИ МИ СЕ АКО ЖЕЛАЕШ, ИМА КАКВО ДА ГОВОРИМ
пРИВЕТ!
ПРОЧЕТОХ МНЕНИЕТО ТИ ПО МОИТЕ РАЗМИСЛИ . АКО ИСКАШ ОБАДИ МИ СЕ ПО СКАЙПА – CVIATKO3 – ИМА ЗА КАКВО ДА СИ ГОВОРИМ .
Уважаеми господин Илиев,
гравитацията представлява сила, причинена от налягане на етерни частици. И това вече е ясно на много хора, но не и на официалната наука, където още се пишат смешни неща като изкривяване на пространството или се търсят не съществуващи гравитони.
Има само един вид маса. Няма маса в покой или маса в движение, няма инерчна и гравитационна маса. Масата не зависи и не се променя от скоростта на движение или от гледната точка на наблюдателя, защото всичко това е относително. Това са грешки на Айнщайн. Неговият закон представлява частен случай на Нютоновия закон, защото ограничава скоростта на гравитацията със скоростта на светлината, а в действитеност скоростта на етерните частици е различна за всяко небесно тяло и е свързана с I космическа скорост на разглежданото тяло.
Повечето небесни тела са кухи и имат свръхплътно ядро. Така е и със Земята, обаче Луната е кухо тяло без ядро. Ядрото притежава собствено магнитно поле, което няма пряка връзка с магнитното поле на черупката. Вътрешното магнитно поле осигурява дистанция и съосие между ядро и черупка.
Друга важна ососбеност както на вътрешното, така и на външното магнитно поле е, че са триполюсни. Има един положителен пръстеновиден полюс около екватора и два отрицателни точкови полюси. Етерните частици се увличат от въртенето на тялото около екватора, което е свързано с енергийни загуби. При завръщане на етерния поток в двата полюса загубите се възстановяват. Затова газовата обвивка на големите планети около полюсите се върти с по-голяма ъглова скорост от екватора.
Съвременната наука не знае дори какво представлява центробежната сила. Отразените етерни частици около екватора играят роля на центробежна отблъскваща сила. Там налягането им е по-малко, от колкото на полюсите.
Има още едно магнитно поле, което обтича Земята външно от северен към южен полюс на голяма височина и от южен полюс към северен полюс плътно по повърхността. Това поле е много по-слабо и се регистрира с компас. Дължи се на слънчевия вятър и на влияние на други планети.
Преди 500 милиона години Земята е била още в огнено състояние и денонощието е продължавало 3 часа, а масата на Земята е била около 5 пъти по-малка. Тогава е изхвърлена Луната, за да се намали скоростта на въртене на Земята. Тези твърдения могат да се докажат с изчисления, но изискват повече време и място.
Нека приемем, че планетата Земя наистина расте и гравитацията се увеличава. Това значи неизбежно, че едно време общата повърхност е била по-малко отколкото днес. Но как ще се обясни огромното количество вода днес покриващо над 70% от повърхността на планетата. След като преди се допуска, че сме бели с по-малък размер. Ще повярвам на тази хипотеза, само ако някой убедително ми докаже и покаже как за последните поне 350 млн години сме се сдобили с такова огромно количество нова вода и откъде се е взела, та да покрие повърхността на планетата толкова, колкото явно преди никога не е била. На мен ми е много ама много интересно.
И по въпроса за гравитацията – тогава какво кара материята да пропада в черните дупки, след като те са изключително безкрайно малки и в тях може да има само енергия, не материя. Какво ще се взаимодейства с “електроните” на пространството около черната дупка след като в нея няма материя? Според мен това е ключа на Вселената – рано или късно цялата материя ще бъде погълната от черните дупки и превърната обратно в енергия. После всички черни дупки ще се обединят, а според мен вече са започнали да си обединяват ставайки свръх огромно. И накрая всичко ще свърши в една безкрайно плътна точка отново, както всичко е започнало. Най-големия въпрос на всички времена, поне за хората, а и предполагам и за други цивилизации е какво е накарало безкрайно плътната точка да се развърне и да изпусне енергията от която са се разделили силите и гравитацията. Кой фактор е предизвикал сами Голям Взрив. ?!? Ето това е…
Водата в световния океан действително се е увеличила. Обаче не в такъв размер, който съответствува на растежа на масата. При началното образуване на Земята, тя цялата е била покрита с равномерен слой вода с дълбочина около 1500 метра. Днес средната дълбочина на световния океан е по-малка. Увеличаването на водата се дължи на два фактора:
1/ В недрата на Земята протичат физикохимични процеси, при които твърдата материя се превръща във вода, която като по-лека бива изтласквана нагоре. Това е познатата на всички минерална вода.
2/ Преди 14400 години в Слънчевата система е предизвикан катаклизъм от преминаване на Нибиру, при който водата от океаните на Луната се излива и поглъща от Земята. Това е известният Всемирен потоп (по времето на Ной) и водната маса рязко нараства.
В близките 1-2 години Земята ще претърпи нови катаклизми, при които сушата ще се намали с около 1/3, но без да се увеличава количеството вода, за сметка намаляване на средната дълбочина.
Черните дупки имат огромни размери – в повечето случаи по-големи от най-големите планети и представляват сърцето на всяка голяма звезда. Около тези черни дупки има газова обвивка, която свети. Ако звездата изхвърли газовата си обвивка, започва да излъчва в по-високо честотен диапазон, който ние не виждаме, но тази енергия захранва други слънца. Няма микроскопични черни дупки.
Материя и енергия са едно и също нещо. Материята е сгъстена кондензирана светлина или светлината е разредена материя.
Не е имало, не може да има и няма да има нищо подобно на т.н. Голям взрив. Това са необосновани фантазии на невежи хора. Вселената има форма на овал или яйце, има център, от където се управлява от разумни сили. Има начало и край, т.н. вдишване и издишване. Вселената представлява един океан от първична материя. Периодично част от тази материя се кондензира в множество центрове (звездни купове), които избухват и дават начало на нови галактики със звезди и планети. Тези небесни тела са в непрекъснати промени и развитие. След като минат 10 милиарда години всички тела се разрушават и се превръщат в енергия, изпълваща пространството. След още 10 милиарда години Почивка на разумните същества от невидимия свят от космичната субстанция отново се създават галактики, звезди, които съществуват отново около 10 милиарда години и т.н. после всичко се повтаря.
Освен законът за гравитация, във Вселената действува един друг закон. Съществува друг закон, наречен Закон на всемирното сродство на елементите, който допълва и се съчетава с гравитацията. Действието на този закон не позволява цялата маса на Вселената да се обедини в едно тяло.
Средна дълбочина нс световния океан е около 3700 m днес (уики)
Нормално е – увеличаваме размера на Земята и увеличаване на количеството вода. “1/ В недрата на Земята протичат физикохимични процеси, при които твърдата материя се превръща във вода, която като по-лека бива изтласквана нагоре. Това е познатата на всички минерална вода.” За кръговрат на водата, въглерода и азота чува ли ли сте?! Единствения начин водата и/или въглерода да бъдат изключени от кръговрата са два – фотосинтеза и образуването на седиментни скали. В седиментните скали водата е под формата на хидрогенкарбонати. Тези скали са предимно по океанското дъно и от там тези скали потъват в астеносферата, където се разтопяват. Минералната част остава в мантията, освободената вода излиза под формата на пара във вулканите или се излива от минералните извори. И как нещо ще се “излива” от Космоса след като температурите са много ниски и водата ще замръзне? “В близките 1-2 години Земята ще претърпи нови катаклизми, при които сушата ще се намали с около 1/3″ – да, казва се парников ефект и повишаване нивото на океаните 
1/3 суша да изчезне – значи един или два от малките континенти напълно да бъдат потопени. Гледах тия клипове в ютуб. Единствения начин да се утвърди хипотезата за разширяване на Земята е да се докаже, че на планетата е имало много малко вода преди отколкото сега и то убедително. Голяма част водата, има мантиен произход и допълвала хидросферата, но част от нея се поглъща обратно. От протерозойската ера обема на океаните нараства, и този процес ще продължава, постепенно забавяйки се докато на Земята не спрат вулканичните процеси. След като има материя във Вселената единствения начин да се разпредели под формата на “яйце” или “овал” е някой нарочно да я разпредели така 
След като казваш “избухва” на определен период от време, да и представим един балон пълен с вода който го боднем и да се спука. “Материята” (водата) в него ще се разхвърчи под формата на паяжиноподобни фонатни – струйки или нишки, във всички посоки съвсем случайно. Като тези в центъра ще остана по скупчени – формата на всяка течност е хмммм 
не сте предполагали, е сфера разбира се. Това е формата на Вселената – паяжиноподобна структура от материя пръсната измерно около първоначалния център. И май си противоречиш 
” Масата не зависи и не се променя от скоростта на движение или от гледната точка на наблюдателя, защото всичко това е относително.” “Материя и енергия са едно и също нещо. Материята е сгъстена кондензирана светлина или светлината е разредена материя.” По формулата, че Е=m.c² незибежно означава, че се увеличава масата на движещите се тела в зависимост от скоростта им
Водата на Земята не се изключва от кръговрата, защото не е необходимо. Изключва се въглеродът във вид на CaCO3, за да се намали количеството на CO2 във въздуха.
При големия потоп Луната е била разтърсена, при което океаните се изливат в космоса и се поглъщат след това от Земята. Лунната гравитация е много ниска – около 250 пъти по-малка от земната, а не 6 пъти, както пише в учебниците. Какво значение има дали водата е падала като дъжд или градушка – все е вода, която увеличава океанското ниво.
При образуване на Вселената няма голям взрив, има бавно нарастване подобно на растежа на короната на дърво или корал. Има вътрешни относително по-малки експлозии на галактики и звездни купове, в сравнение с хипотезата за Големия взрив. Твърдението, че Вселената се разширява с все по-голяма скорост не е вярно. Червеното отместване се дължи на промяна на дължината на светлинната вълна в резултат на поглъщане на част от светлината от космически прах. Според закона на Вин честотата на лъчение се променя към червения спектър. Така червеното отместване е резултат от голямо разстояние, а не от висока скорост по ефекта на Доплер.
От формулата Е=m.c² изобщо не следва подобно съждение, защото скоростта на тялото не фигурира във формулата. Ако от Земята се изстреля космически кораб с висока скорост, би следвало според Айнщайн масата му да се увеличава. За наблюдатели вътре в кораба Земята се отдалечава от кораба със същата висока скорост и следва масата и` да нараства. Тогава кое е вярното – масата на кораба ли нараства или масата на Земята?
Очевидно нито едното, нито другото.
Г-н Бойчев, Вие стигате до такива невероятни истини, че направо не знам какво да кажа. Всичко, за което пишете , според мен, разбира се, е потресаващо истинно.
Информацията, до която сте стигнали е с изключителна дълбочина на разбиране.
Относно Айнщайн , винаги съм смятала, че човек, който не признава съществуването на етера, няма как да изгради вярна теория. Въпреки, че все пак, е признавал съществуването на Бог.
Докато човечеството не разбере, че Бог е реално съществуваща разумна, даваща любов, интелигентна енергия, развитието ни ще бъде много бавно и болезнено.
Появата на такива хора като Вас ми дава повече вяра в постепенно ускоряващото се развитие на планетарния разум.
Гравитационна ел. централа
Метода който предлагаме е свързан с решаване на следните проблеми:
1.Екология
2.Енергетика
3.Икономика
Уважаеми господа,
Предлагаме на Вашето внимание алтернатива за възтановяване на екологичното равновесие в Световен мащаб.
Този метод се базира на гравитационното поле на Земята и взаимодействието
между поле и вещество.На практика този ресурс е неизчерпаем и безплатен.
Произведената ел. енергия е екологична, с ниска производствена цена и печа-
ливша за всяка икономика, като всички заедно ще печелим от силата на природата.
За съществуващите ел. централи:АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ е необходим ресурс който се
събира или добива и е свързан с разходи плюс разходи за екологията и вреди
на същата.
Соларните ел. централи са екологични и ресурса им не се плаща, но имат недостатъци:
1. висока себестойност за 1 киловат инсталирана мощност.
2. има цикъл на работа – ден/нощ
3. слънчевите дни в годината не са 365.
При Ветроцентралите ресурса също не се плаща, но и те имат недостатъци:
1. проблеми с екологията
2. избирателно местоположение
3. макар положението да е избирателно ресурса/вятъра/ не епостоянен и влияе на КПД.
Като алтернатива на горепосочената информация, Ви предлагаме: ГЕЦ /грави-
тационна ел. централа/. Като механика и производство на ел. енергия е най-близка до Ветроцентралата, която се състои от:
1. работен орган/перка/
2. редуктор
3. генератор
При ГЕЦ имаме:
1. работен орган /гравитационен ротор/
2. редуктор
3. генератор
Предимства на ГЕЦ:
1. ресурса не се плаща
2. действа всяка секунда/24 часа в денонощието/365 дни…години
3. може да се монтира върху всяка точка на планетата/суша и вода/
4. не вреди на екологията/сто процента екологична/
5. не се влияе от атмосверните условия и температура
6. до 10 – 15 мегавата е необслужваеми
7. гравитационният ресурс е ресурса на бъдещето, който не се консумира, а се използва за взаимодействие на видовете полета
8. ниска производствена цена към краен потребител
Недостатъци на ГЕЦ:
1. както при всички видове електроцентрали е необходимо подмяна на определени възли и детаили за конкретен пробег от експлоатацията.
Кой печели от ГЕЦ:
1. първият производител на екологично чиста ГЕЦ, като нов продукт на пазара ще бъде с неограничено търсене
2. купувача на ГЕЦ за продажба на евтина ел. енергия/без обслужване/
3. купувача на ГЕЦ за собствени нужди/фирми/, които ще изключат ежемесечните сметки за ел. енергия, а при производство – намаляване на себестойността на продукцията
4. крайните потребители на ел. енергия, които би следвало да плащат много ниска цена
Имаме предложение за една съвместна разработка на прототип в рамките
до 5 киловата или мощност по Ваше желание за доказване възможностите
на ГЕЦ на практика
до всички български фирми
1.Отнася се за потребители до 1000 киловата за час
2.За интереси над 1 MGW/h са необходими по-специални преговори, защото
нашата цел не е да решим проблемите на енергетиката, а да монтираме
няколко ел. централи за да може метода да добие гласност.
3.Не изключвам и интерес за закупуване на лиценз за тяхното производство.
4.С предимство ще бъдат фирми-потребители които ползват ел. енергия 24 ч
в денонощието с мощности по-големи от 100 киловата.
5.Интереси на фирмите-потребителки
а/ отпадат финансовите ангажименти към енергоразпределителната мрежа.
б/по-ниско ценообразуване на крайните продукти
в/повишаване конкурентността на себеподобни продукти на пазара.
г/повишаване печалбата на фирмата
д/ с възможност за продажба на крайният продукт/ел. енергия/
6.При други интереси извън посочените, задавайте Вашите въпроси на посоче-
ният емейл адрес.
Гравитационният ротор на ГЕЦ е патентован в Патентното ведомство на
Република България от автора:Георги Терзиев.
За контакт на E-mail:geoter@abv.bg
Гр. Казанлък
Република България
Можете при Ваше желание да разпространите тази информация с цел
придобиване на гласност.
РР: Ако емейла е получен от незаинтерисовани лица или фирми, се извиняваме за причиненото неудобство.
интересни коментари…